Ресторантьори и хотелиери искат 9% ДДС

Представители на туристическия бранш проведоха среща със служебния премиер Андрей Гюров и министъра на туризма Ирена Георгиева, за да представят актуалната ситуация в сектора. Ричард Алибегов, който е председател на Българската асоциация на заведенията, и Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация посочиха икономическите фактори, които оказват силен натиск върху бизнеса, и предложиха пакет от спешни мерки.

Алибегов обясни, че от началото на годината секторът е изправен пред сериозни изпитания, включващи повишаване на минималната работна заплата и двойно по-високи сметки за електроенергия през февруари спрямо миналата година. Той допълни, че заради кризата в Близкия изток доставчици и производители вече изпращат писма за увеличение на цените на суровините.

„Единственото, което всъщност може да предложиш на служебен кабинет, е ако ще се прави пакет от мерки, то да се приложи и нашата мярка с намаляване на ставката за ДДС на 9%”, заяви Алибегов, цитиран от Нова тв. Той подчерта, че България е единствената страна в еврозоната, която няма диференцирана ставка за хотелиерство и ресторантьорство.

Председателят на Българската асоциация на заведенията посочи, че в ресторантьорския сектор дигитализацията е невъзможна и няма как да се съкрати работна ръка. Той изтъкна и проблема с растящите наеми, който засяга пряко служителите. По негови данни над 85% от работещите в сектора в София са от провинцията и живеят под наем. „Наемите им се вдигат без обяснение защо, натискът върху тях става голям и той се пренася върху бизнеса за повишаване на заплатите”, обясни председателят на БАЗ.

Атанас Димитров от БХРА допълни, че браншът е предложил пакет от мерки за стимулиране на входящия туризъм в България, който в момента е подложен на стрес от военните действия и въвеждането на еврото. Той подчерта, че повишаването на цените на основните хранителни продукти, горивата и електроенергията води до сериозни проблеми в туристическата индурия.

„Има различни мерки, включително и ваучери, които да стимулират входящия туризъм”, посочи Димитров. Той отправи и апел към българските граждани винаги да избират българското, за да се запази ресурсът в страната. „Когато изберем българското, самото чувство, че избираме него, е достатъчен факт, за да се чувстваме по-добре”, заяви той.

Предложенията на бранша ще бъдат обобщени от Министерството на туризма и представени на Министерския съвет, за да се прецени кои от тях могат да влязат в сила чрез решение на правителството или чрез извънредно свикване на Народното събрание.

В отговор на поставените въпроси премиерът Андрей Гюров заяви, че усилията на служебното правителство са насочени към обобщаването на идеите на бизнеса, които да бъдат комбинирани с държавния анализ, така че да се предложат възможно най-добрите мерки за справяне с последствията от кризата в Близкия изток. Дискусията в Министерския съвет беше част от диалога на служебния кабинет при изготвянето на цялостния пакет от мерки във връзка с кризата и отражението ѝ в България.

„Най-ефективните мерки в условията на удължителен бюджет са под формата на целенасочена помощ, таргетирана към най-уязвимите звена в бизнеса”, категоричен беше премиерът. Той насърчи представителите на браншовите организации да бъдат активни и да дадат предложения за чувствителни звена, които би трябвало да са сред първите подпомогнати. „Имаме план и той цели да подкрепи бизнеса, като в същото време избегнем инфлационна криза”, допълни още Андрей Гюров.

По думите му сложната ситуация в световната икономика поставя пред служебния кабинет ангажимента да прояви отговорност и да предложи предвидимост и работещи мерки за българския бизнес. „Овладяваме кризата, преди да е достигнала до крайния потребител”, каза още министър-председателят.